Стоматологичният стол (юнит) е най-важната част от всеки зъболекарски кабинет. Сам по себе си той не може да подобри лекарската практика, но може значително да я облекчи. Не трябва да се забравя, че пациентите се впечатляват най-вече от неговият вид, удобство и състояние.

Стоматологичният стол има няколко основни детайла или модула. Това са пациентски стол, стоматологичен юнит, плювалник, рефлектор, аспирация, компресор и инструменти.
Столът за пациента може да бъде или с хидравлично задвижване – чрез помпа и цилиндри или с механично – чрез мотори и редуктори. Хидравличните са по-безшумни и по-плавно се движи стола. Механичните са по-евтини. Когато са качествено направени и двата типа конструкции са надеждни, но все пак се смята, че хидравличните по-рядко се повреждат.
Друг критерий за качеството на стола е тапицерията. За съжаление няма как да се провери нейното качество предварително. Най-общо може да се ориентирате по предлаганият гаранционен срок. Важно е да се провери дали гаранционният срок важи за всички части на закупеният стол. В повечето случаи за всеки детайл има различен срок. Обикновено търговците не обясняват подробно и се разбира едва когато стане проблем.
Друго нещо с което трябва да се съобразите е дали ще Ви е удобен за работа. Повечето американски столове са правени с мисълта, че докторът ще работи седнал до пациента, а не прав и наведен до него.
Тъй като в повечето случаи столът за пациента се явява основа за всички други приспособления обърнете внимание дали има възможност за монтиране на допълнителни модули (например монитор). Трябва да се провери и колко е стабилен, дали се почиства лесно и не на последно място дали има добра визия.
Според юнита могат да се разделят на два вида: с въздушно управление (въздухарки) или с електрическо управление. Юнитите с електрическо управление имат повече възможности, докато тези с въздушно са по-прости по-надеждни и по-лесно се потдържат, но пък по-трудно (понякога невъзможно) се вграждат някои инструменти (пиезоскалер, ел.мотор с възможност за регулиране на оборотите от педала, камера).
Винаги е по-добре един юнит да има повече гнезда (холдери) и те да са напълно функционални. При някои юнити водата на всички инструменти се регулира едновременно от едно място. Това освен, че не е удобно но и води до износване на това кранче (ако е отделно кранче- добре, но когато е част от целия блок….). Има модели юнити които въобще нямат възможност за регулиране на водата, а тя се регулира от накрайниците на шлаухите- неудобно, освен това е и проблем когато трябва да се сменят или монтират нови инструменти.
Формата на гнездата за инструментите също е от значение. Има гнезда на които някои инструменти просто не пасват. При други инструментът драска по холдера и оставя следи.
Моделите с горно окачване имат някои предимства пред тези с долно. При тях е по-малка вероятността от изпускане на някой инструмент на пода и по-малко се оплитат шлаухите. При тях има възможност да се премести юнита над гърдите на пациента когато е легнал и доктора е седнал зад него. От друга страна юнитите с долно окачване дават по-голяма свобода на движенията на доктора(може и да ги остави с каквато дължина иска).
Свободата на движение не е маловажна. Удобно е когато юнита се движи освен навсякъде успоредно на пода, но има възможност да се премества и по височина (особено за по-високи стоматолози).
Плювалника трябва да е лесен за почистване и да не се оцветява с времето. Обикновено са стъклени, порцеланови или пластмасови. Ако е пластмасов или порцеланов трябва да се внимава при почистване да не се надраска покритието. В повечето случаи под плювалника се монтира сепараторният съд за аспирация. Най-скрито е когато има достатъчно скрито място под плювалника. За съжаление все по-често такова място не е предвидено (при някои модели плювалника е с големината на пепелник и под него няма нищо). Впечатляващо е когато има възможност за повече движения на плювалника (не, че са необходими).
Тенденцията е все повече да се използва аспирация и слюнкосмукател и да се пренебрегва ролята на плювалника. Слюнкосмукателите могат да бъдат включени към централна аспирация, да са въздушни (ползват въздух от компресора) или да са водни (ползват вода от водопровода). Най мощни са слюнкосмукателите свързани към централна аспирация (понякога дори прекалено), но тогава е необходима аспирационна уредба която ако е монтирана в кабинета се чува.
Въздушният слюнкосмукател е добро решение, добре подсушава, но си има и необходими изисквания. Компресорът трябва да бъде с достатъчно голям дебит защото консумацията му е почти колкото на една турбина. Тъй- като такъв слюнкосмукател се свързва обикновено директно към канала, същият трябва да бъде с добро оттичане на водата. Това е необходимо за да може въздуха да отива в канала. В противен случай той ще се връща през плювалника.
Водният слюнкосмукател е най-безшумен, при него също се изисква каналът на е с добро оттичане (не е подходящ за населени места с често спиране на водата).
Аспирационните уредби също могат да бъдат няколко типа. Повечето са на принципа на въздушна помпа и сепарационен съд който отделя течностите от въздуха. Съдържанието на сепарационният съд може да се изхвърля ръчно или автоматично със или без амалгамсепаратор. Този тип се разделят на свързани към стола или автономни. Автономните не зависят от стоматологичният стол и практически са оттделни апарати. За тях трябва да се предвиди как ще се изхвърля съдържанието на сепарационният съд. Ако това ще става автоматично трябва да се предвиди, че ще е свързана към канал. Ако аспирационната уредба е свързана към стоматологичният стол трябва да се види с каква мощност е. Ако е достатъчно мощна има възможност сепарационният съд да е до помпата или вграден в самата помпа трябва само да се свърже към захранването и към канала и да се спазят указанията за разстоянието до стом. стол ии за дебелината на маркучите (тръбите). Тези аспирационни уредби са по-скъпи. Има по-евтини аспирационни помпи, но при тях сепарационният съд трябва да е близо до стола или в него.
На друг принцип за мокрите помпи. Те засмукват и въздух и течност и я изхвърлят към канала. На тях също може да се монтира амалгамсепаратор, малки са, но са по-скъпи.
Третият вид са на принципа на въздушният слюнкосмукател (тръба на Вентури). Те са най-евтино решение, достатъчно силни са, но пак се изисква мощен компресор и добър канал. Освен това няма възможност за амалгамсепаратор.