ротори и други
 
   
 
   
 
Полезни съвети
 
     
 
Дентални апарати
Дентални компресори
Интраорални камери
Аспирационни уредби
Автоклави
 
Дентални апарати

Стоматологичният стол (юнит) е най-важната част от всеки зъболекарски кабинет. Сам по себе си той не може да подобри лекарската практика, но може значително да я облекчи. Не трябва да се забравя, че пациентите се впечатляват най-вече от неговият вид, удобство и състояние.
Стоматологичният стол има няколко основни детайла или модула. Това са пациентски стол, стоматологичен юнит, плювалник, рефлектор, аспирация, компресор и инструменти.
Столът за пациента може да бъде или с хидравлично задвижване – чрез помпа и цилиндри или с механично – чрез мотори и редуктори. Хидравличните са по-безшумни и по-плавно се движи стола. Механичните са по-евтини. Когато са качествено направени и двата типа конструкции са надеждни, но все пак се смята, че хидравличните по-рядко се повреждат.
Друг критерий за качеството на стола е тапицерията. За съжаление няма как да се провери нейното качество предварително. Най-общо може да се ориентирате по предлаганият гаранционен срок. Важно е да се провери дали гаранционният срок важи за всички части на закупеният стол. В повечето случаи за всеки детайл има различен срок. Обикновено търговците не обясняват подробно и се разбира едва когато стане проблем.
Друго нещо с което трябва да се съобразите е дали ще Ви е удобен за работа. Повечето американски столове са правени с мисълта, че докторът ще работи седнал до пациента, а не прав и наведен до него.
Тъй като в повечето случаи столът за пациента се явява основа за всички други приспособления обърнете внимание дали има възможност за монтиране на допълнителни модули (например монитор). Трябва да се провери и колко е стабилен, дали се почиства лесно и не на последно място дали има добра визия.
Според юнита могат да се разделят на два вида: с въздушно управление (въздухарки) или с електрическо управление. Юнитите с електрическо управление имат повече възможности, докато тези с въздушно са по-прости по-надеждни и по-лесно се потдържат, но пък по-трудно (понякога невъзможно) се вграждат някои инструменти (пиезоскалер, ел.мотор с възможност за регулиране на оборотите от педала, камера).
Винаги е по-добре един юнит да има повече гнезда (холдери) и те да са напълно функционални. При някои юнити водата на всички инструменти се регулира едновременно от едно място. Това освен, че не е удобно но и води до износване на това кранче (ако е отделно кранче- добре, но когато е част от целия блок….). Има модели юнити които въобще нямат възможност за регулиране на водата, а тя се регулира от накрайниците на шлаухите- неудобно, освен това е и проблем когато трябва да се сменят или монтират нови инструменти.
Формата на гнездата за инструментите също е от значение. Има гнезда на които някои инструменти просто не пасват. При други инструментът драска по холдера и оставя следи.
Моделите с горно окачване имат някои предимства пред тези с долно. При тях е по-малка вероятността от изпускане на някой инструмент на пода и по-малко се оплитат шлаухите. При тях има възможност да се премести юнита над гърдите на пациента когато е легнал и доктора е седнал зад него. От друга страна юнитите с долно окачване дават по-голяма свобода на движенията на доктора(може и да ги остави с каквато дължина иска).
Свободата на движение не е маловажна. Удобно е когато юнита се движи освен навсякъде успоредно на пода, но има възможност да се премества и по височина (особено за по-високи стоматолози).
Плювалника трябва да е лесен за почистване и да не се оцветява с времето. Обикновено са стъклени, порцеланови или пластмасови. Ако е пластмасов или порцеланов трябва да се внимава при почистване да не се надраска покритието. В повечето случаи под плювалника се монтира сепараторният съд за аспирация. Най-скрито е когато има достатъчно скрито място под плювалника. За съжаление все по-често такова място не е предвидено (при някои модели плювалника е с големината на пепелник и под него няма нищо). Впечатляващо е когато има възможност за повече движения на плювалника (не, че са необходими).
Тенденцията е все повече да се използва аспирация и слюнкосмукател и да се пренебрегва ролята на плювалника. Слюнкосмукателите могат да бъдат включени към централна аспирация, да са въздушни (ползват въздух от компресора) или да са водни (ползват вода от водопровода). Най мощни са слюнкосмукателите свързани към централна аспирация (понякога дори прекалено), но тогава е необходима аспирационна уредба която ако е монтирана в кабинета се чува.
Въздушният слюнкосмукател е добро решение, добре подсушава, но си има и необходими изисквания. Компресорът трябва да бъде с достатъчно голям дебит защото консумацията му е почти колкото на една турбина. Тъй- като такъв слюнкосмукател се свързва обикновено директно към канала, същият трябва да бъде с добро оттичане на водата. Това е необходимо за да може въздуха да отива в канала. В противен случай той ще се връща през плювалника.
Водният слюнкосмукател е най-безшумен, при него също се изисква каналът на е с добро оттичане (не е подходящ за населени места с често спиране на водата).
Аспирационните уредби също могат да бъдат няколко типа. Повечето са на принципа на въздушна помпа и сепарационен съд който отделя течностите от въздуха. Съдържанието на сепарационният съд може да се изхвърля ръчно или автоматично със или без амалгамсепаратор. Този тип се разделят на свързани към стола или автономни. Автономните не зависят от стоматологичният стол и практически са оттделни апарати. За тях трябва да се предвиди как ще се изхвърля съдържанието на сепарационният съд. Ако това ще става автоматично трябва да се предвиди, че ще е свързана към канал. Ако аспирационната уредба е свързана към стоматологичният стол трябва да се види с каква мощност е. Ако е достатъчно мощна има възможност сепарационният съд да е до помпата или вграден в самата помпа трябва само да се свърже към захранването и към канала и да се спазят указанията за разстоянието до стом. стол ии за дебелината на маркучите (тръбите). Тези аспирационни уредби са по-скъпи. Има по-евтини аспирационни помпи, но при тях сепарационният съд трябва да е близо до стола или в него.
На друг принцип за мокрите помпи. Те засмукват и въздух и течност и я изхвърлят към канала. На тях също може да се монтира амалгамсепаратор, малки са, но са по-скъпи.
Третият вид са на принципа на въздушният слюнкосмукател (тръба на Вентури). Те са най-евтино решение, достатъчно силни са, но пак се изисква мощен компресор и добър канал. Освен това няма възможност за амалгамсепаратор.

Нагоре
 
Дентални компресори

Най-общо компресорите са два вида: маслени и безмаслени.
Маслените са по-безшумни, но въздуха който подават съдържа маслени пари освен конденз. Освен това при тях трябва да се следи и нивото на маслото и да се монтират допълнителни филтри за маслени пари (и да се подменят периодично). Има едно старо схващане, че тези маслени пари помагат за едно допълнително смазване на лагерите на инструментите и по този начин увеличават техният живот. За съжаление не се получава така. Маслените пари кондензират от вътрешната страна на маркучите, съединенията, блоковете за управление, винтилите и т.н. Те допринасят за по-бързото замърсяване по тези възли и полепват по пропилера на ротора като увеличават триенето. При това попадат и в работната зона в устата на пациента и създават предпоставки за по-некачествена работа.
Безмаслените компресори подават въздух без маслени пари, което не означава, че няма конденз. Нивото на шум ори тях е доста по-високо. Ако се намира вътре в кабинета трябва да бъде в шумозаглушителен шкаф. При това трябва да се осигури необходимото охлаждане. Някои модели безмаслени компресори (Jun-Air) са чувствителни към захранващото напрежение. На много места в София (а и в страната) захранващото напрежение се колебае между 205V и 225V. Когато напрежението е по-ниско от 210V и в ресивера на компресора има налягане двигателя на компресора може да не успее да завърти, а само трепери и загрява. Еднократно прегряване не е опасно тъй като си има предвидени термозащити. Но честото прегряване води до по-бързо износване на клапаните и уплътненията на компресора (въпреки, че някои от тях са от тефлон). При прегряване понякога може по бързо да нагори изолационното покритие на намотките в двигателя. (Обикновенно когато се получи дефект от прегряване отпада гаранцията защото компресора не се експлоатира при подходящите условия).
Кондензът е проблем за почти всяка пневматична техника. Той се натрупва по шлаухите и инструментите като създава подходяща среда за живот на бактерии и плесени. Те от своя страна освен, че попадат в работното пространство, но и създават предпоставки за дефектиране и запушване на инструментите и блоковете за управление. Конденза в голяма степен се отстранява на изхода на компресора в чашката за конденз (обикновено е заедно с филтъра и регулатора за налягане). Всеки компресор за стоматологични цели трябва да има такъв филтър с регулатор и конденза трябва да се източва ежедневно. Кондензираната влага от въздуха се натрупва в ресивера (балона) на компресора във вид на мръсна течност. Освен, че намалява обема на ресивера (по-чести цикли на включване и изключване на компресора), там се създават условия за възникване на ръжда в ресивера. Затова трябва да се източва поне веднъж седмично. Най-добре е компресора да е снабден с устройства за автоматично източване на конденз.

Нагоре
 
Интраорални камери

Интраоралните камери все още не се срещат във всеки зъболекарски кабинет в България. В по-развитите страни те са задължително условие за да може да се документира и доказва извършената дейност. Освен това интраоралните камери създават много добър търговски успех сред пациентите и представят работата на доктора в нова светлина. Предлагат се много модели камери в широк ценови диапазон : от 150 до 10 000 лева. Няколко са най-важните параметри на интраоралните камери:
  1. Брой на пикселите на единица площ – Колкото пикселите са повече, толкова картината е по-качествена. 
  2. Работи с компютър или е отделен апарат.  
  3. Възможност за лесно запаметяване и документиране – без тази функция интраоралната камера ще върши работа колкото едно голямо огледало.  
  4. Жична или безжична връзка – безжичните са по-мобилни, могат да се ползват в няколко кабинета, но са с батерии които имат определен живот и се подменят.
  5. Възможност за дезинфекция и автоклавиране. 
Нагоре
 
Видове аспираторни уредби

Аспирационните системи са с различен принцип на работа:
  1. "Мокра помпа" - Помпата изсмуква течността от слюнкосмукателя и/или аспиратора и я вкарва директно в канала. Каналът трябва да бъде със свободно оттичане. Може да се вгради директно в кутията под плювалника ако има достатъчно място .
  2. Въздушна помпа с вграден сепаратор - представлява мощна въздушна помпа която изсмуква течността и сепаратор където тази течност се отделя. Може да бъде в отделно помещение, най-добре в помещение под помещението със стоматологичният стол. При сепараторният съд трябва да има канал за изхвърляне на течността. Ако помпата и стола са на едно ниво (един етаж) разстоянието от помпата до стола не трябва да бъде по-голямо от 8-10 метра.
  3. Въздушна помпа с отделен сепаратор - помпата е добре да бъде в отделно помещение, а сепараторният съд до стола или в кутията под плювалника. Помпата може да бъде по-отдалечена и дори над нивото на стола.
  4. Мобилна аспирационна система - притежава самостоятелен блок на колелца с маркучи за аспиратор и слюнкосмукател. Може да се свързва към канал или да бъде със съд който периодично да се изхвърля.
При избора на аспирационна уредба трябва да прецените коя аспирационна уредба е най-подходяща за Вас. Трябва да имате отделно помещение за аспирационната уредва и необходимите изводи от стола до него. Ако нямате такова помещение, може да се монтира помпата в обезшумен шкаф, но пак са необходими изводи до там. Необходимите изводи са: извод за въздух/течност от стола (където са крана за вода, канала, извода за въздух от компресора и захранването) до аспирационната уредба. За да се включва автоматично като се вдигне аспиратора (или слюнкосмукателя) от холдера е необходимо да имате бутони за включване на аспирационната уредба на холдера, както и кабел за включване на помпата.
В противен случай най-подходящо е използването на мобилна аспирационна уредба.
При избора на отделна аспираторна уредба първо трябва да се съобрази колко да е мощността на уредбата според това за колко стоматологични работни места ще се използва. Трябва да се обърне внимание и на шума при работа и размерите (необходима ли е обезшумителна кутия, охлаждане или др.)

Нагоре
 
Автоклави

Най-основните технологии на стерилизация са:
  • с пара (автоклав)
  • с горещ въздух (стерилизатори)
  • със спиртни пари
  • с течност - дезинфектант (химиоклав)
  • други – микровълни и др.
За да е напълно сигурна стерилизацията трябва да са налице четири фактора:
  • да има ефективен контакт на парата с обекта. Това се постига чрез отнемане на въздуха от стерилизационната камера.
  • стабилност на термодинамичните параметри. Температурата и налягането в камерата трябва да са в зададените граници.
  • продължителност на действие (трябва да е достатъчно продължително за да се осигури сигурен стерилизационен ефект).
  • изсушаващо качество: обектите трябва да са напълно сухи в края на цикъла, особено ако са порести или затворени.
Автоклавите са с различни въздушни системи.
Термодинамични системи: Използват действието на парата която изкарва въздуха навън. Термодинамичен вакуум е понятие, което обяснява разликата между външната околна температура и температурата в съда на автоклава, който при отваряне на определен клапан, заложено в програмата по време на стерилизация се получава естествено движение на въздушния поток и възможността на парата при този поток да проникне колкото е възможно повече в заложените инструменти. Но скоростта е твърде малка и не винаги автоклавирането при претрупан автоклав и с по-горе изброените марли и инструменти може да се гарантира напълно Подходяща е за плътни не запечатани инструменти, но не е подходяща за инструменти с кухини или за порести материали.
Индивидуални вакуумни системи: Въздуха се изсмуква с помощта на малка вакуумна помпа. Подходяща за стерилизиране на инструменти с кухини и малки порести обекти за стерилизация. Не е подходяща за инструменти с дълбоки кухини и за големи обекти за стерилизация.
Разпределящи вакуумни системи: Въздуха се изсмуква напълно в поредица от пулсации от вакуум и налягане като се използва пара. Това е най-добрата система за стерилизиране на всякакви обекти.
За да е по-лесна класификацията на стерилизаторите се въвежда единен европейски стандарт prEN 13060 (за маломерни стерилизатори) който установява три вида класове стерилизатори според типа на материалите и инструментите които могат да се стрилизират надежно с тях. Това се установява посредством серия тестове.
Клас В: За порести материали, кухи инструменти и плътно затворени и не затворени инструменти. Осигурява максимална сигурност за всички инструменти използвани при зъболекарската практика.
Клас S: Това е автоклав с вакуум помпа, но не трябва да се бърка или използва като стерилизатор клас В. Не е подходящ за порести материали или за инструменти с отвори и кухини. Той трябва да се използва само за материали и инструменти определени от производителя с помощта на подходящи тестове.
Клас N: За плътни не затворени инструменти. Не позволява стерилно съхранение. Възможна е стерилизацията на дребния инструментариум.
Автоклава се избира според практиката. Клас B е задължителен ако се практикува хирургия и имплантология
Опаковъчната хартия от едната страна е с платно, от което се правят т.нар. бактерицидни филтри. Има различни видове в зависимост от плътността на тази филтърна хартия, която от своя страна позволява запазването на стерилност на запечатаните в нея инструменти или тъкани в различно времетраене – от 72 часа до 3 месеца и повече.
Нагоре
 
По материали на инж. Христо Димитров
 
 
     
     
   
   
 
     
   
           
   
           
           
           
           
     
 
English version |  За нас   |  Полезни съвети   |  Условия за ползване   |  Плащане   |
уеб дизайн:www.need.bg